Да започнем със заплащането!
Пандемията, която COVID-19 предизвика, не е първата в света – имало е много по-смъртоносни и страшни. Но тя бе първата пандемия в епохата на глобализацията и нищо в света след започването ѝ не е същото.
Секторът на заведенията за обществено хранене и развлечение е сред най-засегнатите. Хаосът, породен от пандемията, изкара на преден план един проблем, който дълго време бе силно неглижиран и “замитан под килима”. А именно – все по-големият отлив на кадри от бранша и все по-осезаемата липса на добре подготвени служители. Това е проблем, който не може и не трябва повече да бъде пренебрегван.
Управлението на екип, особено в развлекателния бранш, касае не само човешкия потенциал на организацията, но и позитивния подход към него. Това не е обикновена административна дейност, а предизвикателство, което всеки собственик на заведение трябва да ръководи умело в бързо променящата се бизнес среда.
За съжаление, голяма част от работодателите пренебрегват човешкия капитал в бизнеса си, а именно той е най-важен за успеха на даден обект в сектора. Нужна е промяна в условията за работа, създаване на стимули за работещите и подобряване имиджа на работата в сектора, за да стане той привлекателен за професионално развитие, а защо не и предпочитан сред младите хора.
Подобни действия ще дадат навременни резултати и ще предизвикат необходимия рестарт на цялата секторна система по отношение на работещите в нея. Трябва да се работи в посока изграждане на добър имидж на професиите в бранша, както и да се създаде тясна връзка между работодателите, служителите и образованието. Повечето собственици работят усилено върху имиджа на своите заведения, но в посока навън – към клиенти, контрагенти, партньори, не и навътре – към персонала. А имиджът на компанията пред външния свят е толкова важен, колкото и пред собствените работници и служители.
Работодателите следва да разгледат различни методи, които биха могли да приложат. В повечето случаи, независимо че имат концепция за своето бизнес развитие, нямат такава за развитието на потенциала на своите служители, а двете неща трябва да вървят успоредно. Редом с повишаване на заплащането, осигуровки над позволения минимум и гъвкаво работно време, застава и възможният кариерен растеж на служителите още от начално ниво. Освен заплатата, която получават, служителите имат нужда от уважение и признание. Обратната връзка към персонала е критично важна.
В скорошно проучване, проведено от изследователската организация Institute for Corporate Productivity, мнозинството работодатели признават, че не разполагат с актуални данни за уменията на своите работници, което затруднява откриването на таланти. Една четвърт смятат, че LinkedIn знае повече за възможностите на служителите, отколкото самите работодатели. Проучване на Британския институт за развитие на персонала установява, че само 22% от работодателите успяват ефективно да задържат важните за тях служители. 78% от фирмите констатират проблеми в политиките си за задържане на персонала, което води до загуби за бизнеса. Задържането на талантливите и ценни служители и намирането на нови такива е проблем за бизнеса по цял свят.
В САЩ, Испания и Италия собствениците на ресторанти предлагат по-кратка работна седмица, допълнителен платен отпуск, застраховка „Живот“ и здравно осигуряване, обучение в колеж, различни начини за напредване в кариерата, дори и безплатен абонамент за Spotify.
Всеизвестен факт е, че комбинацията от стари и нови служители осигурява баланса, необходим за добър работен процес. Старите служители предоставят културната основа, а новонаетите внасят свежи сили, нови умения и гледни точки. В тази връзка, лоялността на всички тях се ръководи от високото удовлетворение от работата. Изследвания сочат, че 30% от всички неудовлетворени служители изразяват намерение да напуснат, сравнени само с 10% от всички удовлетворени служители. Нещо повече, установено е, че ниското текучество е тясно свързано със високото удовлетворение и на клиентите. Работодателят трябва да създаде такива условия на труд и работна среда, че служителят да си върши работата максимално ефективно. Заплащането за извършения труд е важен фактор, който влияе на ефективността. Но за да е максимално полезен служителят, освен доброто финансово обезпечение, той трябва да се чувства добре и да има самочувствие от практикуването на своята професия.
Хотелиерството и ресторантьорството са сред секторите с най-висока концентрация на нископлатени работници. 10 - 12 часов (често и повече) работен ден на минимална работна заплата не е нито „ добро финансово обезпечение“, нито добър стимул за работа, нали? Ако добавим нощния труд и това, че доказано професиите в ресторантьорския сектор са сред водещите в класациите за най-натоварващи психиката, как да бъде привлекателно за младите хора и да се задържат добрите кадри?
Да започнем със заплащането!
(Тема с продължение)
